Теория на ограниченията

Управление на строителни проекти – буфери

Определението за критична верига е следното:

Последователността от зависими събития, която пречи на проекта да бъде завършен в по-кратък интервал.“

При управлението на проекти по метода Критична Верига се използват три вида защитни буфери – проектен, захранващ и ресурсен.

Проектен буфер – поставя се най-накрая на проекта. Първо премахваме всички буфери от всяка задача, събираме ги и ги поставяме в края на проекта. Това ще е защитата ни от несигурност. Има няколко начина за определяне големината на този буфер:

  1. 50% от веригата – този метод събира всичкото време за изпълнение на задачите, дели го на две и това е големината на проектния буфер. Силата на този метод е, че е прост и осигурява достатъчно голям буфер. Слабата страна на метода е, че буфера е много голям и не можем да се възползваме от драстично намаляване на времето за изпълнение на проекта.

  2. Корен квадратен от сумата от квадратите (SSQ)първата стъпка при използването на Критична Верига казва, че трябва да намалим времето за изпълнение на задачата с 50%. Това намаляване трябва да го направим за всички задачи. Времето, което сме намалили от задача 1 го повдигаме на квадрат и го събираме с времето, което сме намалили от задача 2, също повдигнато на квадрат. Коренуваме тази сума и получаваме размера на проектния буфер, който трябва да поставим в края на проекта.

home-construction

Бих Ви препоръчал за начало да използвате първия начин.

След като определите размера на проектния буфер, трябва да го разделите на три равни зони – зелена, жълта и червена. Проникването в тези зони ще определи какви решения ще вземате. Всеки проектен мениджър трябва да разполага с метод за вземане на решения:

1.Когато проекта е в зелената зона – не предприемайте нищо.

2.Когато проекта е в жълтата зона – установете проблема и направете план за действие.

3. Когато проекта е в червената зона – действате спрямо плана.

Захранващ буфер – този вид буфер се прилага при задачи или последователност от задачи, които не са в критичната верига, а се включват в нея в някакъв етап. За да не се забави тяхното включване в критичната верига и по този начин да се забави изпълнението на целия проект, ние ще поставим захранващ буфер в края на задачата, преди тя да се включи в критичната верига. Размера се изчислява по същия начин, както и при проектния буфер.

Ресурсен буфер – този вид буфери се различава от проектния и захранващия, защото той не е времеви буфер. Той е инструмент за алармиране на проектния мениджър и на участващите ресурси, че скоро ще трябва да се работи по задача от критичната верига и трябва да са готови за действие. Този инструмент е изцяло субективен, изпълнява се на оперативно ниво и значително подобрява работата по проекта.

Стъпките за прилагане на метода Критична Верига са следните:

  1. Премахнете ресурсните зависимости от плана.

  2. Идентифицирайте критичната верига, като най-дългия път през проекта, вземайки заедно логика на задачи и ресурсни ограничения.

  3. Намалете времето на всички задачи с 50% и поставете проектен буфер в края на проекта.

  4. Поставете захранващи буфери там където се сливат няколко пътя (не позволявайте да се получат ресурсни конфликти).

  5. Осигурете наличие на всички необходими ресурси, особено за тези, които участват в критичната верига.

  6. Използвайте проектния и захранващите буфери за измерване и контрол на изпълнението на проекта.

Четири много важни промени трябва да бъдат направени, за да се използва метода:

  1. Мениджмънта трябва да насърчава използването на намалената продължителност на задачите, без да притиска хората да изпълняват задачите в предвидения срок.

  2. Мениджмънта трябва да позволи на работниците да се фокусират върху една задача.

  3. Ресурсите трябва да се фокусират върху една задача и да я предадат завършена колкото се може по-скоро.

  4. Всички трябва да използват плана и буферите, за да вземат решение върху коя следваща задача да работят.

Точка 1. може би Ви се е сторила най-странна, но това е една от основните разлики при този начин на управление на проекти. Традиционните начини не се справят с най-големите консуматори на защитно време. Нека си припомним кои са те:

  1. Законът на Мърфи – той съществува и ако нещо лошо може да се случи, то със сигурност ще се случи в най-неподходящия момент.

  2. Синдрома на студента – в началото на задачата сме много ентусиазирани, но тъй като знаем, че имаме резерв от време, решаваме да изчакаме и да не си даваме много зор. Времето обаче свършва бързо и в края на периода се налага да дадем всичко от себе си.

  3. Закона на Паркинсон – ако сме приключили задачата по-рано, решаваме да не съобщаваме на ръководството, защото следващия път ще ми намалят времето за изпълнение на задачата.

  4. Лоша многозадачност – работата по няколко задачи едновременно не ни носи никакви ползи, а само ни губи времето.

Прилагането на Критична Верига в класическия си вид е трудно за повечето компании, защото той не е съобразен с особеностите на компанията, в която се прилага. Поради тази причина аз съм разработил метод, който е базиран на Критична Верига и може да се внедри лесно за три месеца. Методът включва както подобряване в планирането, така и подобряване на оперативно ниво. Той е хибрид от различни мениджърски добри практики и позволява лесно адаптиране.

Успех на всички!

Използван източник:

Leach, L. 2005. “Critical Chain Project Management”

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.