ОтЛичен мениджмънт

Добрите мениджъри – част 1

Много често си говорим за добри мениджърски практики и в голяма част от случаите споменаваме само лошите неща (т.е. това, което не трябва да правим, като мениджъри). Сега обаче ще спомена и какво трябва да правим, защото то е по-важно.

  1. Оперативки – Вие сте мениджър и обичате да правите оперативки. Събирате екипа си и започвате да им говорите. Разказвате им да плановете на компанията, как ще се увеличават поръчките, как ще вземате повече пари и др. След това им разказвате интересна история за миналото Ви и накрая се сещате, че трябва и по работа да си поговорите. Започвате с някакъв проблем, който е важен и го обсъждате с хората, които са участвали в него или имат нещо общо. След това преминавате към следващия проблем и така след 1 или 2 часа оперативката трябва да приключи. Разбира се, ако някой не си с свършил работата, ще му се скарате пред всички, за да знае къде му е мястото. Трябва да покажете, че имате тежка ръка, даже може да ударите по масата, това много помага в подобряването на работата. Викането, блъскането по мебелите, вкарването на елементи от траш метъла също са подходящи за демонстрация на добър мениджмънт. Моите виждания за оперативки са малко по-различни. Първо трябва да ни е ясно защо я правим тази оперативка. Каква е целта? Ако целта е да разберем за проблемите на компанията и на производствения процес, нека да говорим за това. Всеки човек, който е отговорен за важна част от процеса и аз искам той да участва на тези срещи, ще си подготви списък с важни точки, по който предварително ще е попълнил информацията си. След като се съберем, всеки ще прочете какво е написал, какви стъпки ще предприеме и има ли нужда от помощ. Тези срещи се провеждат в рамките на 10-15 минути, като всеки трябва да излезе от тази среща с минимум три задачи за деня, една тактическа и една стратегическа. Ако срещата е на ниво производство и производствения мениджър си тръгне без нито една задача, може да си подаде оставката. Тези срещи не се провеждат в кабинет, нито в кафенето, а в самото производство. Да, точно там, където се правят заплатите Ви. Точно там, където са хората, които Ви изкарват заплатите. Не се крийте от хората си, не се правете на много отворени, а отидете в цеха и вижда какво става. Не се крийте в кабинети и удобни столове и само да обикаляте за 10 минути завода и да крещите на работниците какви глупости били свършили, защото Вие на тяхно място щяхте да свършите много по-големи. Бил съм в завод, в който офисите на хората, които управляваха процесите бяха на 100 метра отдалечени от производствените линии. Това пречи много на работата. Няма как с компютър да следиш работата. Трябва да си на фронта, за да разбираш какво се случва. Ясно е, че работата не вървеше. Също така не се вманиачавайте в правенето на оперативки. Има случаи, в които производствения мениджър обича вниманието и се прехласва в правенето на оперативки – класика в комунистическите предприятия. Отново се замислете:“Каква е целта на тази оперативка? Какво очаквам да се случи след нея?“
  2. MBWA – (Management By Walking Around) – много добър начин за добро управление. Разхождайте се в завода, гледайте какво правят работниците, търсете загуби по процеса, търсете подобренията, търсете начин да осигурите по-добра работна атмосфера. Не се концентрирайте в търсенето на грешно изпълнение на някой работник и след това да го нахокате. Не се карайте на хората, не всявайте в тях страх от Вас, не ги обиждайте. Опитвайте се да говорите с тях за работата им и им обяснете, че обиколките Ви са свързани с процес за търсене на подобрения. Въвлечете ги в това търсене, нека и те предложат подобрения. Някой ще искат закачалка, други диспенсър за вода, трети музика. Аз лично не харесвам кутиите с предложения. Предпочитам лично да ми кажат какво искат и да го обсъдим. Ако тук някой производствен мениджър каже „Да, ама аз нямам време за това!“, веднага трябва да си подаде оставката. Мениджър, който не може да си организира сам работния ден, как да очакваме, че ще организира цял завод. За никой мениджър, не е допустимо да казва подобно нещо. Трябва да си направи план за обиколка на завода, да стои по няколко часа във всеки производствен център и да гледа какво реално правят хората му и да се опитва да намери по-добър начин. Знаете ли къде трябва да е офиса на производствения мениджър? Вътре в цеха. Вътре на бойното поле. Никакви криеници в офиси на втория етаж. Той трябва да е достъпен до всички работници и то по най-бързия начин, защото администрацията трябва да служи на работниците, които създават продукта. Това важи и за всички служители от Счетоводство и Човешки Ресурси. Хората от тези отдели са чист разход за компанията и трябва да им е ясно, че директните работници им изкарват заплатите и трябва да ги уважават, а не да се държат с тях като с хора втора употреба. Това уважение тръгва от мениджърите, когато те самите са лесно достъпни за работниците и покажат своето уважение към тях.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.